„Едно момче ми направи сайта“: как да проверите какво реално сте получили?

Как да проверите изработен сайт преди да го приемете?

За да проверите изработен сайт, преминете през него като клиент, собственик и бъдещ администратор — не само като човек, който оценява дизайна.

Трябва да установите:

1. Представя ли правилно бизнеса?
2. Работи ли на телефон?
3. Може ли посетителят лесно да направи запитване?
4. Получавате ли реално изпратените форми?
5. Могат ли Google и AI търсачките да разберат структурата?
6. Измерват ли се важните действия?
7. Притежавате ли сайта и свързаните акаунти?
8. Може ли друг специалист да поеме проекта при необходимост?

Изразът „едно момче ми направи сайта“ се използва разговорно от много клиенти, когато не знаят кой точно е работил, как е изграден проектът и какво е включено в цената.

Той не е критика към самостоятелните специалисти.

Един опитен фрийлансър може да изгради отличен сайт. Голяма агенция също може да предаде слаб проект.

Проблемът не е броят на хората в екипа.

Проблемът започва, когато услугата е описана неясно, качеството не може да бъде проверено и клиентът остава зависим от единствения човек с достъп.

Красивата начална страница не доказва, че сайтът е завършен

При приемане на нов сайт вниманието естествено отива към:

• цветовете;
• снимките;
• логото;
• анимациите;
• първия екран;
• цялостното визуално усещане.

Тези елементи имат значение, но са само видимата част на проекта.

Един сайт може да изглежда убедително на началната страница и едновременно с това да има:

• останало демо съдържание;
• неработещи форми;
• грешни имейл получатели;
• счупена мобилна версия;
• изображения от друга индустрия;
• липсващи правни страници;
• неиндексирани service страници;
• дублирани заглавия;
• липсващ conversion tracking;
• администраторски профил, контролиран само от изпълнителя;
• платена тема без активен лиценз;
• липса на резервно копие.

Това е причината професионалното създаване на уебсайт през 2026 г. да включва анализ, структура, съдържание, UX, разработка, SEO, analytics, тестване и поддръжка — не само визуален дизайн.

Готовата WordPress тема проблем ли е?

Не. Използването на готова тема или design framework може да бъде напълно професионално решение.

WordPress темата може да осигури:

• техническа основа;
• responsive grid;
• готови компоненти;
• по-бърза разработка;
• доказана съвместимост;
• по-нисък начален бюджет;
• лесна последваща поддръжка.

Проблемът не е в произхода на основата.

Проблемът е как е използвана и как е представена пред клиента.

Коректно използване на готова тема

Изпълнителят:

• обяснява, че се използва готова техническа основа;
• адаптира структурата към бизнеса;
• премахва цялото демо съдържание;
• създава реални текстове;
• подбира релевантни изображения;
• променя компонентите според нуждите;
• оптимизира mobile версията;
• настройва SEO и tracking;
• проверява формите;
• уточнява лицензите.

Некоректно представяне

Почти непроменено демо се продава като:

• индивидуален дизайн;
• custom разработка;
• напълно уникален сайт;
• стратегическа UX система.

Клиентът плаща не само за инсталирането на тема. Той плаща за професионалното превръщане на техническата основа в работещ актив за конкретния бизнес.

Как да разпознаете почти непроменено демо съдържание?

Проверете всички страници

Не разглеждайте само началната страница.

Отворете:

• За нас;
• Услуги;
• всяка отделна service страница;
• Блог;
• Контакти;
• FAQ;
• Общи условия;
• Политика за поверителност;
• страница след изпратена форма;
• 404 страница;
• резултати от търсене;
• категории и архиви.

Останалото демо често се крие в страници, които не са добавени в основното меню.

Потърсете подозрителни текстове

Проверете за:

• `Lorem ipsum`;
• английски заглавия в български сайт;
• чужди имена;
• несъществуващи адреси;
• примерни телефонни номера;
• фалшиви отзиви;
• чужди цени;
• услуги, които не предлагате;
• шаблонни обещания;
• текстове, които могат да принадлежат на всеки бизнес.

Проверете изображенията

Вижте дали:

• показват реалната услуга;
• съответстват на българския пазар;
• не съдържат чуждо лого;
• не представят друга индустрия;
• не повтарят изображенията от демото на темата;
• имат подходящ alt text;
• не са прекалено тежки;
• имате право да ги използвате.

Една нерелевантна снимка може да изглежда като дребна грешка, но показва, че проектът не е преминал систематичен QA.

Реален анонимизиран модел от практиката

Проверка №1: Представя ли сайтът реално бизнеса?

Сайтът трябва да отговаря ясно на основните въпроси на потенциалния клиент:

• Кои сте?
• Какво предлагате?
• За кого е услугата?
• Какъв проблем решавате?
• В кой район работите?
• Как протича процесът?
• Какво получава клиентът?
• Защо да ви се довери?
• Как може да се свърже?

Проверете фактите

Потвърдете:

• фирменото име;
• адреса;
• телефона;
• имейла;
• работното време;
• цените;
• имената на екипа;
• сертификатите;
• годините опит;
• обслужваните локации;
• сроковете;
• гаранциите;
• условията за доставка или изпълнение.

Не приемайте, че изпълнителят е разбрал всичко правилно от първия разговор.

Клиентът трябва да провери бизнес фактите, а професионалният изпълнител трябва да ги превърне в ясна и последователна комуникация.

Проверете посланията

Слабият текст често звучи така:

• „Ние предлагаме високо качество.“
• „Нашият екип е професионален.“
• „Индивидуален подход към всеки клиент.“
• „Конкурентни цени и отлични резултати.“

Тези фрази не обясняват конкретната стойност.

Сайтът трябва да показва:

• какво точно правите;
• какво е различното;
• как протича услугата;
• какъв резултат може реалистично да очаква клиентът;
• с какви доказателства подкрепяте твърденията.

Проверка №2: Работи ли сайтът на мобилен телефон?

Responsive тема не гарантира добра мобилна версия.

Необходимо е сайтът да бъде проверен на реален телефон, а не само чрез свиване на browser прозореца.

Проверете основните екрани

• iPhone или Safari;
• Android или Chrome;
• по-малък телефон;
• по-голям телефон;
• portrait режим;
• landscape режим, ако е релевантно.

Проверете за типични проблеми

• текстът е прекалено малък;
• заглавията излизат извън екрана;
• бутоните са прекалено близо;
• менюто не се затваря;
• popup-ът блокира съдържанието;
• таблиците разширяват страницата;
• изображенията се изрязват неправилно;
• формата не може да бъде попълнена;
• sticky елемент закрива CTA;
• cookie banner скрива важни бутони;
• телефонният номер не може да бъде натиснат;
• floating chat покрива формата;
• страницата се движи хоризонтално.

Проверете първия екран

На мобилен телефон трябва бързо да стане ясно:

• каква е услугата;
• къде се предлага;
• за кого е;
• какво е следващото действие.

Ако посетителят вижда само голямо изображение и абстрактно изречение, важната информация остава под екрана.

Проверка №3: Работят ли формите и контактите?

Наличието на форма не означава, че тя изпраща съобщения.

Всяка форма трябва да бъде тествана от начало до край.

Направете реален тест

1. Попълнете всички полета.
2. Използвайте реален тестов имейл.
3. Изпратете формата.
4. Проверете съобщението за успех.
5. Проверете дали имейлът е получен.
6. Проверете папка Spam.
7. Проверете до кой адрес е изпратено.
8. Проверете как изглеждат данните.
9. Потвърдете дали потребителят получава автоматичен отговор.
10. Проверете дали действието се отчита като conversion.

Тествайте грешките

Опитайте да:

• изпратите празна форма;
• въведете невалиден имейл;
• въведете твърде дълъг текст;
• използвате кирилица;
• използвате телефон с международен код;
• изпратите от мобилно устройство;
• натиснете бутона два пъти.

Проверете останалите контакти

• телефонният номер набира ли правилно;
• имейлът отваря ли mail приложение;
• адресът води ли до правилна карта;
• WhatsApp, Viber или Messenger линковете работят ли;
• социалните икони водят ли към реалните профили;
• календарът показва ли правилната часова зона.

Неработещата форма е един от най-скъпите дефекти, защото сайтът може да получава трафик, без бизнесът да разбере, че губи запитвания.

Проверка №4: Има ли ясна conversion логика?

Сайтът трябва да насочва потребителя към логично следващо действие.

Това може да бъде:

• изпращане на запитване;
• телефонно обаждане;
• резервация;
• покупка;
• заявка за оферта;
• изтегляне на документ;
• записване за събитие;
• посещение на физически обект.

Проверете CTA бутоните

Всеки основен бутон трябва да отговаря на три въпроса:

1. Какво ще се случи?
2. Какво се очаква от потребителя?
3. Къде води бутонът?

Неясни CTA фрази като „Научете повече“ могат да бъдат подходящи в определен контекст, но не трябва да заменят всички конкретни действия.

По-ясни примери са:

• Поискайте оферта;
• Запазете час;
• Проверете свободните дати;
• Изпратете запитване;
• Разгледайте услугата;
• Купете продукта.

Проверете пътя до контакт

Потребителят не трябва да:

• търси телефона във футъра;
• преминава през пет страници;
• попълва ненужни полета;
• създава профил без причина;
• гадае каква е следващата стъпка.

Добрият сайт не принуждава всеки посетител веднага да купи.

Той прави правилното действие лесно за човек, който вече е готов.

Проверка №5: Настроено ли е реално измерване?

Фразата „има Google Analytics“ не е достатъчна.

Необходимо е да проверите:

• чий е GA4 акаунтът;
• имате ли административен достъп;
• събира ли се трафик;
• свързан ли е Search Console;
• използва ли се Google Tag Manager;
• кои събития се проследяват;
• кои от тях са conversions;
• има ли дублирани събития;
• отчита ли се реално изпратена форма;
• брои ли се само отварянето на чат;
• проследяват ли се телефонните кликове;
• има ли consent настройка.

Събитие не означава автоматично бизнес резултат

Например:

• отваряне на формата;
• започване на формата;
• натискане на бутона;
• успешно изпращане;

са четири различни действия.

Ако conversion се отчита още при натискането на бутона, неуспешните изпращания могат да изглеждат като реални запитвания.

Поискайте списък с измерваните действия

Документът трябва да показва:

Действие	Event name	Conversion	Как се активира
Изпратена форма	`generate_lead`	Да	Само след успешно изпращане
Клик на телефон	`click_phone`	Според целта	При натискане на телефонен линк
Изпратено чат съобщение	Custom event	Да	След реално съобщение
Отваряне на контактна страница	`page_view`	Не	При зареждане на страницата

Проверка №6: Има ли SEO основа?

SEO не означава само инсталиран Rank Math или Yoast.

Проверете дали сайтът има:

• една ясна H1 на страница;
• логична H2/H3 структура;
• уникални SEO title-и;
• уникални meta descriptions;
• четими URL адреси;
• XML sitemap;
• правилна индексация;
• canonical адреси;
• alt text на изображенията;
• вътрешни връзки;
• service страници за важните услуги;
• локални сигнали, ако бизнесът е локален;
• schema, когато е подходяща;
• robots настройки;
• правилна 404 страница.

Проверете дали важните услуги имат собствени страници

Една обща страница „Услуги“, съдържаща по две изречения за десет различни дейности, рядко е достатъчна за:

• ясно потребителско решение;
• Google Ads landing page;
• органично класиране;
• вътрешно свързване;
• AI цитиране.

Всяка важна услуга трябва да бъде обяснена достатъчно подробно, когато има отделно потребителско намерение.

Проверете индексацията

След публикуването трябва да бъде проверено:

• вижда ли Google сайта;
• изпратен ли е sitemap;
• има ли `noindex` на важни страници;
• блокиран ли е сайтът от `robots.txt`;
• останала ли е отметката „Discourage search engines“.

Последната грешка е особено рискова при WordPress сайтове, прехвърлени от staging към live среда.

Проверка №7: Има ли необходимите политики и правни страници?

Необходимите страници зависят от:

• вида на бизнеса;
• държавата;
• начина на събиране на данни;
• използваните бисквитки;
• наличието на онлайн продажби;
• плащанията;
• доставките;
• потребителските акаунти.

Обичайно трябва да бъдат разгледани:

• Политика за поверителност;
• Политика за бисквитки;
• Общи условия;
• информация за търговеца;
• правила за доставка;
• условия за връщане;
• методи на плащане;
• декларации за съгласие във формите;
• управление на cookie preferences.

Този checklist не е индивидуален правен съвет.

Готовите текстове от тема или генератор не гарантират, че политиките съответстват на конкретния бизнес. При необходимост съдържанието трябва да бъде проверено от квалифициран юрист.

Проверка №8: Какви лицензи използва сайтът?

WordPress сайтът може да разчита на платени:

• теми;
• page builders;
• плъгини;
• шрифтове;
• изображения;
• icon libraries;
• security услуги;
• backup услуги;
• form системи;
• translation плъгини;
• optimization инструменти.

Поискайте списък с:

Компонент	Собственик на лиценза	Срок	Подновяване	Какво става при прекратяване
Premium тема	Клиент или изпълнител	Годишен / постоянен	Кой плаща	Спира ли update достъпът
Page builder	Клиент или агенция	Годишен	Цена	Продължава ли сайтът да работи
Form plugin	Клиент или агенция	Годишен	Цена	Запазват ли се функциите
Stock images	Според лиценза	Според доставчика	Не винаги	Има ли право за търговска употреба

Какво означава „сайтът продължава да работи“?

Някои premium плъгини продължават да функционират след изтичане на лиценза, но:

• не получават updates;
• не получават security fixes;
• няма support;
• нови функции не са достъпни;
• бъдеща съвместимост не е гарантирана.

Затова трябва да знаете не само дали сайтът работи днес, а как ще бъде поддържан след шест или дванадесет месеца.

Проверка №9: Кой притежава сайта и достъпите?

Бизнесът трябва да контролира поне:

• домейна;
• DNS;
• хостинга;
• WordPress администрацията;
• резервните копия;
• GA4;
• Google Tag Manager;
• Search Console;
• служебните имейли;
• CDN;
• form системите;
• CRM интеграциите;
• платените акаунти, когато са купени от клиента.

Изпълнителят може да има собствен административен профил.

Той не трябва да бъде единственият човек, който може да влезе.

Поискайте отделни профили

Не използвайте един общ WordPress administrator за всички.

Създайте:

• собствен клиентски administrator;
• отделен профил за разработчика;
• отделни роли за редактори;
• индивидуални профили за бъдещи изпълнители.

Така достъпът може да бъде премахнат, без да се сменя една обща парола и без да се губи историята кой какво е променил.

Проверете recovery имейлите

Дори да знаете паролата, профилът може да остане зависим от изпълнителя, ако:

• recovery имейлът е негов;
• телефонът за двуфакторна защита е негов;
• домейнът е регистриран в негов профил;
• хостингът изпраща потвърждения само към него.

Контролът означава бизнесът да може сам да възстанови достъпа.

По-широкият checklist за акаунти, договори и отчетност е описан в ръководството ни как да изберете дигитален партньор, без да загубите контрол над бизнеса си.

Проверка №10: Има ли резервни копия и план за възстановяване?

„Хостингът прави backup“ не е достатъчно обяснение.

Проверете:

• колко често се създават backups;
• колко дълго се пазят;
• включват ли файловете;
• включват ли базата данни;
• има ли копие извън същия сървър;
• кой може да ги възстанови;
• кога последно е тествано възстановяване;
• какво се случва преди plugin update;
• има ли staging среда.

Backup, който никога не е тестван, е само предположение.

Поискайте поне един финален архив при предаване на сайта и инструкции как може да бъде възстановен.

Проверка №11: Сигурен и поддържан ли е сайтът?

Проверете:

• използва ли HTTPS;
• има ли валиден SSL;
• актуални ли са WordPress, темата и плъгините;
• има ли неизползвани плъгини;
• има ли default admin username;
• активирана ли е двуфакторна защита;
• ограничени ли са login опитите;
• има ли security monitoring;
• защитени ли са формите от spam;
• има ли списък кой носи отговорност за updates.

Повече плъгини не означава повече функционалност

Всеки допълнителен plugin може да добави:

• security риск;
• конфликт;
• забавяне;
• зависимост от лиценз;
• проблем при бъдещи updates.

Поискайте обяснение за основните плъгини и премахнете ненужните след проверка.

Не изтривайте компонент само защото не разбирате предназначението му. Първо създайте backup и потвърдете зависимостите.

Проверка №12: Зарежда ли се сайтът достатъчно добре?

PageSpeed резултатът е полезен, но не трябва да бъде единственият критерий.

Проверете:

• усеща ли се сайтът бърз на мобилна мрежа;
• появява ли се основното съдържание без дълго чакане;
• скачат ли елементи при зареждане;
• блокира ли голямо видео първия екран;
• оптимизирани ли са изображенията;
• зареждат ли се ненужни скриптове;
• работи ли cache;
• има ли проблеми след cookie consent;
• функционират ли формите при активна оптимизация.

Сайт с висок тестов резултат, но неработеща форма не е успешен.

Сайт с красива анимация, която забавя основното съдържание, може да изглежда впечатляващо в презентация и да работи слабо за реални посетители.

Какво трябва да получите при предаване на сайта?

Практически приемателен checklist

Какво да направите, ако откриете проблеми?

Не започвайте веднага с пълно изтриване или нов сайт.

Първо разделете проблемите на четири групи.

Критични проблеми

Те трябва да бъдат поправени незабавно:

• неработещи форми;
• липса на достъп;
• невалиден SSL;
• сайтът е блокиран от индексация;
• загуба на имейли;
• malware;
• липса на backup;
• грешни фирмени данни;
• плащанията не работят.

Силно влияещи върху резултата

• неясна начална страница;
• слаба mobile версия;
• липсващи service страници;
• неподходящи изображения;
• липсващ tracking;
• бавен сайт;
• объркващ contact път.

Подобрения

• по-добри текстове;
• нови казуси;
• по-силни CTA блокове;
• допълнителни вътрешни връзки;
• оптимизирани изображения;
• по-добро FAQ съдържание.

Бъдещо развитие

• нови езици;
• CRM;
• automation;
• онлайн плащане;
• клиентски профили;
• интеграции;
• нови продуктови категории.

Тази приоритизация помага да не се похарчи бюджет за визуален редизайн, докато формата за контакт продължава да не изпраща съобщения.

Кога сайтът може да бъде поправен и кога е необходим редизайн?

Съществуващият сайт може да бъде поправен, когато:

• техническата основа е стабилна;
• темата се поддържа;
• структурата може да бъде адаптирана;
• съдържанието може да се редактира;
• няма тежка зависимост от остарял builder;
• основните URL адреси са запазими;
• проблемите са локализирани.

Редизайн или повторна изработка може да бъде по-разумен, когато:

• мобилната структура е фундаментално счупена;
• сайтът е изграден върху изоставена тема;
• всяка промяна причинява нов проблем;
• няма ясна SEO архитектура;
• дизайнът не може да бъде адаптиран;
• кодът е силно зависим от изпълнителя;
• липсва контрол върху важни компоненти;
• бизнесът се е променил значително;
• поправките доближават цената на нов проект.

Ръководството ни за петте признака, че бизнесът има нужда от редизайн разглежда кога проблемът вече не е отделен дефект, а слабост на цялата система.

Колко струва професионалната проверка или поправка?

Цената зависи от:

• размера на сайта;
• използваната технология;
• броя страници;
• достъпите;
• качеството на кода;
• състоянието на темата;
• необходимите интеграции;
• SEO рисковете;
• нуждата от ново съдържание;
• необходимостта от миграция.

Не може надеждно да се определи цена само по screenshot на началната страница.

Първо трябва да се провери:

• frontend;
• WordPress администрацията;
• хостингът;
• плъгините;
• analytics;
• Search Console;
• формите;
• mobile версията;
• backup възможностите.

За ориентир относно различните типове проекти и публичните диапазони вижте ръководството за цени за изработка на сайт през 2026 г..

Най-евтиното решение невинаги е пълна повторна изработка.

Понякога няколко критични корекции могат да стабилизират проекта. Друг път опитът да се запази некачествена основа само отлага неизбежния редизайн.

Как да изберете специалист за независима проверка?

Потърсете човек или екип, който може да оцени повече от визуалната част.

Проверката трябва да обхваща:

• WordPress;
• UX;
• mobile поведение;
• техническо SEO;
• tracking;
• forms;
• performance;
• сигурност;
• ownership;
• conversion логика.

Важен въпрос

Попитайте дали проверяващият печели само ако препоръча нов сайт.

Независимият анализ трябва да допуска три възможни заключения:

1. Сайтът е достатъчно добър и са нужни малки корекции.
2. Основата може да бъде запазена, но е необходим по-сериозен ремонт.
3. Повторната изработка е по-разумна от продължаващите поправки.

Ако решението е предварително известно преди одита, това не е диагностика.

Фрийлансър или агенция: има ли значение?

Има значение само доколкото влияе върху капацитета, отговорността и процеса.

Един добър самостоятелен специалист може да:

• комуникира директно;
• работи внимателно;
• има дълбока техническа експертиза;
• документира проекта;
• предаде всички достъпи;
• осигури надеждна поддръжка.

Една агенция може да предложи:

• UX специалист;
• разработчик;
• SEO експерт;
• копирайтър;
• дизайнер;
• PPC специалист;
• project management.

Но наличието на повече роли не гарантира автоматично, че те реално са участвали в проекта.

Проверявайте:

• кой ще работи;
• какво точно ще направи;
• как се извършва QA;
• кой носи отговорност;
• какво се предава;
• какво се случва при отсъствие на основния изпълнител.

Не купувате организационния етикет.

Купувате конкретен резултат, процес и отговорност.

Предупредителни сигнали при предаване на сайт

• Получавате само WordPress парола.
• Не знаете къде е регистриран домейнът.
• Нямате достъп до хостинга.
• Няма backup.
• Темата и плъгините са свързани с личен профил на изпълнителя.
• Не е ясно кои лицензи трябва да подновите.
• Няма списък на страниците.
• Няма извършен form test.
• Няма GA4 или имате само read-only достъп.
• Не знаете какво се брои за conversion.
• Част от съдържанието е на друг език.
• Има изображения от несвързана индустрия.
• Политиките са празни или копирани без адаптация.
• Не е извършена mobile проверка.
• Важни страници са `noindex`.
• Изпълнителят отказва да обясни техническата основа.
• Всяка малка промяна зависи единствено от него.
• При въпрос за собствеността получавате неясни отговори.

Един пропуск може да бъде поправим.

Комбинацията от много подобни сигнали показва, че проектът не е предаден професионално.

Положителни сигнали за качествена изработка

• Получавате точен списък с изпълнените задачи.
• Всички страници са прегледани съвместно.
• Формите са тествани пред вас.
• Има собствен административен профил на клиента.
• Достъпите са разделени по роли.
• Има backup и recovery план.
• Лицензите са описани.
• Mobile версията е проверена на реални устройства.
• SEO настройките са документирани.
• Analytics и conversions са демонстрирани.
• Известните ограничения са обяснени честно.
• Има гаранционен или support период.
• Ясно е как друг специалист може да поеме проекта.
• Няма скрита зависимост от личен акаунт.
• Предаденото съответства на офертата и договора.

Заключение: не проверявайте кой е направил сайта, а какво е предал

Фразата „едно момче ми направи сайта“ не казва нищо за качеството.

Един човек може да изгради отличен проект.

Голям екип може да остави демо съдържание, неработещи форми и неясни достъпи.

Правилният въпрос не е:

Фрийлансър или агенция го направи?

Правилните въпроси са:

• Какво беше обещано?
• Какво реално е изпълнено?
• Работи ли сайтът за посетителите?
• Може ли резултатът да бъде измерен?
• Има ли SEO основа?
• Може ли бизнесът да управлява достъпите?
• Има ли backup и документация?
• Може ли друг специалист да поеме проекта?

Професионалният сайт не е само визуален продукт.

Той е бизнес система, която трябва да бъде:

• разбираема;
• измерима;
• поддържана;
• защитена;
• собственост на клиента;
• способна да се развива.

Не приемайте сайта само защото изглежда готов.

Приемете го, когато можете да докажете, че работи.

Често задавани въпроси за проверка на изработен сайт

Как да проверите изработен сайт?

Проверете всички страници, мобилната версия, формите, контактите, SEO настройките, analytics, conversions, скоростта, лицензите, backups и административните достъпи.

Проблем ли е сайтът да използва готова WordPress тема?

Не. Готовата тема може да бъде добра техническа основа. Проблем е непроменено демо да бъде продадено като индивидуален дизайн или да не бъде адаптирано към бизнеса.

Как да разбера дали формата за контакт работи?

Изпратете реално тестово съобщение от desktop и телефон. Проверете дали достига до правилния имейл, дали потребителят вижда потвърждение и дали conversion се отчита само след успешно изпращане.

Какви достъпи трябва да получа след изработка на сайт?

Трябва да контролирате домейна, DNS, хостинга, WordPress администрацията, backups, GA4, Tag Manager, Search Console и основните свързани услуги.

Трябва ли новият сайт да има Google Analytics?

Да, когато се събират данни съобразно приложимите правила и consent настройки. Освен GA4 трябва да бъдат дефинирани важните събития и реалните conversions.

Как да проверя дали сайтът има SEO основа?

Проверете H1 структурата, SEO title-и, meta descriptions, URL адреси, sitemap, индексация, alt text, вътрешни връзки, service страници и Search Console.

Кой трябва да плаща лицензите за темата и плъгините?

Това трябва да бъде уточнено предварително. Клиентът трябва да знае кой притежава лиценза, колко струва подновяването и какво се случва след прекратяване на поддръжката.

Нужен ли е редизайн при останало демо съдържание?

Не задължително. Демо съдържанието може да бъде поправено. Редизайн е по-вероятен, когато има фундаментални проблеми със структурата, mobile UX, технологията и поддръжката.

Какво трябва да получа при окончателно предаване?

Получете достъпи, backup, списък с плъгини и лицензи, tracking plan, sitemap, инструкции за редакция, QA отчет и описание на бъдещата поддръжка.

Може ли един фрийлансър да направи професионален сайт?

Да. Качеството зависи от експертизата, процеса, QA, прозрачността и предаването на активите, а не само от размера или юридическата форма на изпълнителя.